Chyba każdy z dzieciństwa zna wiersz Juliana Tuwima pt. „Lokomotywa” 🙂

Ten wiersz przetłumaczony został na wiele języków między innymi na czeski (tutaj) oraz chorwacki (tutaj).

Dziś mamy przyjemność zaprezentować jego wersję bułgarską.

Oddajmy na chwilę głos tłumaczowi, panu Wojciechowi Gałązce: z uwagi na konieczność użycia częściowo męskich rymów, bo taka jest wyższa konieczność, wynikająca z języka bułgarskiego, jest to „Lokomotywa” „męska, a ściślej – „chłopięca”. Ale jedzie…

Юлиан Тувим

Локомотив

Стои на гарата локомотив,

Тежък и потен, мудно бъбрив,

Изглежда сякаш едвам е жив.

Стои и пъшка, пуфти и духа –

Въздух напечен издън търбуха:

Бух – ама жега!

Ух – ама жега!

Пуф – ама жега!

Уф – ама жега!

Едвам дъх поема, умира от жажда,

Огнярът обаче все огън подклажда.

 

Зад него опашка мастити вагони,

Дълги, грамадни, в железни брони.

Да са само за пътници, ама не –

В един има крави, във друг – коне,

В третия седнали са дебелаци,

Тръгнали да си развяват байраци,

В четвъртия карат безброй портокали,

Пък в петия само концертни рояли,

В шестия в равна редица строени

Няколко топа (бре, че големи!).

В седмия – маси, кресла, десет шкафа,

В осмия – мечка, слон, два жирафа,

В деветия само тлъсти прасета,

В десетия пейки, по тях джуджета.

Докато стигнеш до трийсетина –

Случвало се – влакът заминал.

Но и да дойдат хиляда атлета,

Всеки изял по хиляда котлета,

И да напънат със всичка сила,

Тази влечуга не би потеглила!

 

Но ето – фъ-ш-ш-ш!

Но ето – съ-ш-ш-ш!

Пара – свисти!

Влакът – върви!

 

Изпърво полека – кат слон – лениво

Потегли машината на път сънливо.

И дръпна вагоните, и тегли влечуго,

Колелата препускат едно подир друго,

В скоростта се увлича, търчи кат фурия

И трака, и тътне, направо – лудория.

Къде? Закъде? Накъде? Напред!

По релсите, релсите и моста поред,

По билото горе, тунели, леса

Все бърза, все бърза да спази часа,

Тактува стакато, така то, така то:

Така то, така то, така си е то,

Все плавно така и леко така, кара навред

Като че ли перце е челичен този атлет,

Не мудна машина, запъхтяна и тежка,

А просто шегичка, играчка момчешка.

 

Че как така, така въртят се лудо колела?

Защо е така, че тя, тя вред лети през глава?

Каква мощ я тъй тласка, че тича безспир,

Прекосява земята надлъж и нашир?

С тази мощ я задвижва горещата пара,

От котела извира и тя влака кара,

По дълги тръби стига до буталата,

А те пък задвижват, въртят колелата

И тласкат ги, бутат, не им дават мира,

И те, щом пара напира, те не спират

И влака боботи, бумти, все тропа така:

Така то, така то, така то, така то, така!…

 

Przełożył na język bułgarski Wojciech Gałązka.

Osoby zainteresowane literaturą bułgarską odsyłamy na stronę tłumacza: http://literaturabulgarska.vilnet.pl/